На Оня свят...

[emlcrstf]

Здравейте, приключенци!


Представям ви На Оня свят... - нова, независима, българска настолна ролева игра с прости правила и мрачно-приказен оригинален свят.

Играта написах аз, Емил Христов Василев, от любов към хобито и с цел то да се популяризира из нашия край, а и ей така, творчество да има. Споделям ви я в pdf формат, и се надявам да ви изкефи така, както навремето мен ме изкефиха "Ендивал" и "Приключение с меч и магия"! Който много му допадне и пожелае да си я купи на книга, нека пише в тази тема или на страницата на играта във facebook. Има останали няколко бройки от първия тираж, с твърди корици са, с книгоразделител от плат и плътна, пергаментова хартия. Damage - 50 лева. Правейки аналог с DnD, срещу тях получавате и player's compendium, и dungeon master's guide, и creature compendium в едно.


А сега по същество - за к'во, аджеба, иде реч?

Накратко, смятам, че "На Оня свят..." би се харесала на играчи, които се фокусират повече върху изграждане на живи, интригуващи персонажи в хода на самата ролева игра, отколкото върху оптимизиране на character build-ове. Ако харесвате исторически драми и приключенски филми, е вероятно да ви допадне. Но не подминавайте и ако си падате по crunch! Тук вместо списък с добре познатите ни магии като fireball и sleep, има загадъчни занаяти като алхимия и знахарство, с които можете да забъркате избухлив еликсир или приспивателен прашец. Вместо да вземете feat за -5 шанс да уцелите врага и +10 щети с ръкопашни оръжия, поръчайте на ковач да ви изработи по-тежко и небалансирано, но и по-смъртоносно острие, или си го изковете сами със съответното умение. Вместо да cast-вате fear, урочасайте противниците си, и те ще отстъпят.

В оригиналната игрова вселена има точно толкова магия, колкото и в нашия свят. Мнозина от хората в нея безрезервно вярват във вълшебства и, в резултат на това, за тях те понякога стават съвсем истински. Ако сте в безизходица - помолете се Богу, току виж се случило чудо. Ако ви заплашват с побой, заплашете ги с проклятие - никога не знаете колко суеверни са разбойниците насреща ви. Подозирате, че сте били омагьосани от нечии очи? Кой казва, че не сте.


Оригиналната игрова вселена в "На Оня свят..." е анахронистичен миш маш от Античността, тъмните векове, Средновековието и зората на Ренесанса в нашия свят. История няма, тъй като тя постоянно се трие и пренаписва от онези с достатъчно власт да го направят. Разбира се, не е задължително да се играе в описания в книгата свят. Правилата могат с минимално усилие да се адаптират към вселената от някои друг франчайз - вече успешно е износила игри във Вестерос, Тедас, космическа станция на Weyland-Yutani и горичката от Root. Ако все пак решите да се придържате към оригиналния свят, имайте предвид, че е много подходящ за сценарии от типа "нинджи срещу зулуски воини срещу казаци по време на библейски потоп". Т.е. това е миналото на нашия свят, но без ограничения откъм историческа или географска точност.

Друга силна страна на играта е механиката с размиването на границите между въображение и реалност. Ако ви обземе умопомрачителен страх от сенките вдън гората, те могат наистина да ви се нахвърлят, да ви повалят и удушат. Може някои от героите да виждат яростни великани там, където останалите виждат най-обикновени мелници.


Няколко думи за техническата част:

Разрешаването на действия работи така: d100 в рамките на шанса за успех значи успешно действие, а ако го надхвърля - неуспешно (d100 са два десетстенни зара, единият от които означава десетиците на резултата, а другият - единиците му). Ако например имате 50% шанс да уцелите някого с копие, резултат 50 или по-малко ще означава успешно действие, а 51 и повече - неуспешно.

При наличие на улесняващо обстоятелство или предимство, десетиците и единиците на заровете се разменят и важи по-успешният от двата резултата. При наличие на пречка цифрите пак се разменят, но важи по-неуспешният от двата резултата. При наличие и на пречка, и на предимство, се изключват взаимно и изпитанието се разрешава както обикновено.

Степента на успех или провал е същият резултат, но интерпретиран като 2d10. Чифтовете са изключителни успехи успехи и провали, и при тях заровете избухват (или, иначе казано, се хвърлят повторно като 2d10 и се добавят към степента на успеха или провала). Modifier-ите могат да са от skill-ове, които тук се наричат специалности, недостатъци, или временни влияния и трайни състояния а ла trait-овете в Crusader Kings. Всички те могат да се съчиняват свободно, и дори е препоръчително, но съм добавил и списъци с примери в книгата за улеснениеи и ориентир.

Показателите са 4:

- Крепкост - Определя колко поражения може да понесе персонажът, преди да попадне в опасност, както и базовия му шанс за успех във всички действия, изискващи сила или издръжливост. Попадне ли персонаж в опасност, играчът му се договаря с разказвача за начин, по който би могъл да се спаси, а разказвачът определя при какво условие това може да се случи.

- Увереност - Определя колко тревоги може да понесе персонажът, преди да изпадне в умопомрачение или, с други думи, съзнанието му да се пренесе на Оня свят и за него в играта вече да могат да се намесват митични създания и същинска, осезаема магия. От нея зависи и базовият шанс за успех във всички действия, изискващи воля или обаятелност.

- Способност - Определя базовия шанс за успех в действия, изискващи ловкост или бързина, както и колко бързо персонажът усвоява практически специалности като боравене с ръкопашни оръжия, яздене, занаяти като ковачество, селско стопанство и т.н.

- Възприятие - Определя базовия шанс за успех в действия, свързани със сетивата, разума или паметта на персонажа, както и колко бързо усвоява теоретични специалности като познания във всякакви сфери.


В играта има и стандартни бойни маневри като прицелване, поредица от бързи атаки, борба, обезоръжаване, всепомитане (cleave), прикриване и прочее, няколко религии с различни механични изисквания, ограничения и начини на проявление за духовниците, и правила за масови сражения за стратезите и пълководците.


Инициативата работи по следния начин: всеки действа когато прецени спрямо ролята си, като трябва да се има предвид, че действията, засягащи други персонажи и създания предизвикват ответна реакция и водят до съревнования:



В оспорваните съревнования печели по-високата степен на успех или по-ниската степен на провал. Съревнованията често стават продължителни и в такива случаи действието се дели на рундове. Всеки има право на по едно действие, движение само преди него и една реакция на рунд. Рундът не трае фиксирано време, а един момент, или времето, за което всички, участващи в съревнованието, извършат действията и реакциите си едновременно или не поемат инициатива. В случай на някакво неразбирателство относно последователността на няколко действия, първо се разрешава действието с по-голям шанс за успех. Т.е. за отец Мъдрян не е препоръчително да се втурва да бие цяла банда главорези, понеже ролята му предполага една идея повече предпазливост.

Feat-ове умишлено няма, тъй като лично аз получавам скомина като играчи си планират build-a 10 level-a напред. Правилата на играта с елементарността си позволяват в хода й да се постигат сходни ефекти с определено състояние, постижение или уникален предмет - четирилистна детелина вместо lucky, обучение при майстор на бойни изкуства за повече щети в ръкопашен бой с голи ръце, внимателна грижа за ездитно животно, за да се подобрят качествата му и т.н.

Всякакви въпроси, впечатления, критики и т.н. са добре дошли. Когато имам време ще добавям по някой и друг пост с карти, откъси от игровата вселена и прогреса по евентуални expansion-и.

[emlcrstf]

Безпощаден и суров свят, застинал в омагьосан кръг на невежество от неизмеримо дълго време. Свят, в който истината и просветата биват всячески потискани и преследвани от онези с властта и интереса да го направят. Обстановката на игровата вселена е вдъхновена най-вече от тъмните векове и средновековието, но присъстват и елементи от античността чак до началото на ренесанса. Срещат се както първобитни селища на варварски кланове и дивашки племена, почитащи загадъчни и жестоки божества, така и феодални монархии, и многолюдни градове-държави с развита култура, макар дори и в тях просвещението да е монополизирано...

Почти в целия свят животът на обикновения човек зависи от природата, така че той е принуден да я познава отблизо. Земеделието и животновъдството, ловът и риболовът са неизменна част от ежедневието му, редом с различни занаяти като миньорство и ковачество, кожарство и шивачество, готварство и билкарство. Сред простолюдието грамотността е същинска рядкост!

Из дворянството се срещат повече образовани хора, но въпреки синята кръв, немалко богати земевладелци и наследници на именити родове всъщност не са нищо повече от властолюбиви грубияни без особени заслуги или велики подвизи зад гърба си. Затова и имената на истински великодушните и справедливи владетели заслужено се споменават с добро дълги години след края на земния им път.

Дори по-голяма рядкост обаче са хората, изцяло отдадени на познанието. Малцина имат възможността да прекарват времето си в разгадаване на тайнствата на математиката, астрономията, философията, алхимията и географията, човешката и животинската анатомия, законодателството и теологията. Тяхна е заслугата в някои части на света да се ползват оптически лупи, очила, далекогледи и телескопи, както и слънчеви, пясъчни, водни, а в някои
по-напреднали общества – дори и механични часовници. Най-напредналите технологии са достъпни само и единствено в
най-индустриално развитите части на света и обикновено се пазят в тайна от широката публика. Те включват прототипни печатни преси, вагонетки с парни двигатели, въздухоплавателни балони, оръдия, пушки и пищови с дулно зареждане.

Здравеопазването най-често е в ръцете на народни лечители. Техните методи включват основно билкови цярове, баене против уроки и обреди за прогонване на зли духове. В някои по-напреднали общества с лечителство се ангажират изследователи в областта на медицината, както и алхимици, чиито лечителски средства са до голяма степен експериментални. По-обичайно е бръснарите да извършват хирургически операции като пускане на кръв с пиявици, вадене на зъби и обгаряне и почистване на рани.

Не на последно място, изкуството е жизненоважна част от живота на хората в игровата вселена, тъй като е не само единственият широко разпространен начин за съхраняване на народни традиции и културно наследство, но и най-достъпната форма на развлечение. По това колко е развито изкуството в едно общество може да се съди за цялостното ниво на културата му, а мотивите, които присъстват в него, често издават и ценностите на самия народ.

В игровия свят съществуват разнообразни организации – занаятчийски еснафства, търговски гилдии, работнически асоциации, театри, музеи и различни школи, наемнически компании, магьоснически кръгове, рицарски ордени, неприкосновени храмове и богохулни секти. В някои селища може да има банки, съхраняващи пари и акредитиращи ценни книжа, които да се обменят за пари в други банки. Тази практика е разпространена най-вече сред заможните търговци с цел да предпазват богатствата си от крайпътни разбойници и крадци.

Светът е голям и пътешествията из него често отнемат седмици, месеци, че понякога и цели години. Транспортът обикновено се извършва посредством ездитни и впрегатни животни, кораби и кервани. Комуникациите и достъпът до информация са изключително ограничени. На места се използват специално обучени пощенски птици или се прибягва до услугите на вестоносци, но повечето вести се предават бавно от уста на уста. Записването и разпространението на хроники, противоречащи на наложената история е не само табу, но и престъпление. Именно на това се дължи и застоят, в който е потънал този приказен, но и печален свят от неизмеримо дълго време...

Често срещано явление е селища, принадлежащи към воюващи народи, да продължат враждата помежду си дълго след като суверените им са се помирили, понеже вестта за това просто все още не е достигнала до тях!

[emlcrstf]

Футарк се намира далеч, далеч на север, и никак немалка част от него е целогодишно скована в мраз. Из планинските му хребети и фьордите в техните подножия живеят старите футаркски кланове. Те почитат предците си редом езическия пантеон на Древните богове. Вярват, че северните сияния са духовете на народните прадеди и правят поклоннически пътешествия, за да ги съзерцават.

Варварите от старите кланове отдават особена почит както на главатаря си, така и на първенците сред войнството му, и на старейшините на клана. След тях по важност се нареждат скалдовете – учители, поети, музиканти и разказвачи на оди за отминали времена и забравени герои. Оскъдните почви в мочурливия север принуждават футарките често да прибягват до плячкоснически нашествия и търговия с роби.

По южните футаркски крайбрежия се намират отцепническите кралства, наричани от местните „кайзерства“. Те, а и подчинените им херцожества, са всеизвестни с великолепието си, но и прословути с декадентността си. Във Футарк има и феодални по устройство владения, които обаче съхраняват древните футаркски традиции, но повечето приемат латинейското Кредо на Единството по политически причини. В много от тях в последствие то се изменя в ерес и се отделя от върховенството на Теокрацията.

Най-големите и заможни отцепнически кралства са обединени в търговски пакт, наречен Хаедебийрската лига, кръстен на големия залив, чиито брегове обхваща. Хаедебийрските търговци изнасят какви ли не редки и ценни стоки като мамутови бивни, моржова мас, дървесина от неизмеримата футаркска тайга и суров нефт от северните морета.

Футарк помещава и обединение на пирати от цял свят, трайно установени в обширния Лейдангрски фьорд. Скованият в лед череп на флага им смразява кръвта на мореплавателите дори и в най-горещите морета...

[emlcrstf]

Мъгливият Огам се намира на юг от Футарк, на изток от безкрайния Басейн на сирените и на северозапад от Латинейския архипелаг. Значителна част от него е покрита с приказно красиви, но и смъртно опасни дъждовни гори. Огамските търговци продават предимно кожи на диви зверове, овча вълна, желязо, сол и уиски.

Племенните народи в Огам почитат животворния Ефирен дух на природата. Поради това сред тях бракониерството се наказва показно и с особена жестокост. Духовенството им е съставено от стари и мъдри, но безмилостни друиди, а интелигенцията – от гласовити бардове, изпълняващи важни обществени роли като учители, съдии, съветници на вождове и посланици.

Воините от огамските племена са известни с това, че покриват телата и лицата си с татуировки преди битка и воюват голи, въоръжени само с грамадни щитове, копия, мечове и метални накити, наречени торкви, във формата на обръчи на врата. Те вярват, че тези талисмани ги закрилят от беди.

За по-напредналите огамски народи е обичайно да живеят под феодален строй, да почитат героичните си крале и кралици като божества и да отправят молитвите си към тях, а паладините им да ги изпълняват. Духовенството в огамските кралства се състои от абати и абатиси, които избират престолонаследниците след кончината на предишните владетели, и им дават наставления. Интелигенцията се състои от трубадури, възпяващи доблестните подвизи на владетелите. За разлика от огамските племена, монархиите из тези земи робството е презряно и изкоренено.

В Огам се намират и престижният Менестрелски колеж – висше учебно заведение за артисти, музиканти, теспийци и поети, и мистичната Ложа на Дъба – древен орден на друиди и предани на Ефирния дух лесничеи.

[emlcrstf]

Сирильско краище се намира на юг от Футарк, на изток от Огам и Латинейския архипелаг, на север от дивия Орхонг и на запад от Басейна на сирените. Природата му е разнообразна и включва плодородни речни долини и равнини с пасища и богати почви, усойни гори, снежни тундри, обширни степи и непристъпни планини.

Сирильците са прочути със суеверието и мнителността си, а владетелите им – с разточителност и коравосърдечност.

Из по-непристъпните части на Краището по землянки и паланки живеят потайни племенни люде, препитаващи се предимно с лов, риболов, животновъдство и събиране на гъби, диви грудки и горски плодове. За тях е
по-обичайно да пренебрегват брътвежите на калугерите и калугериците от околията и да се доверяват на илачите, баенето и другите обреди на народни лечители, наричани влъхви, вещици и вещари.

За феодалните сирильски царства и княжества е по-обичайно безрезервно да се уповават на поученията на Църквата на Съдбата и да не се доверяват на шарлатани и изкуфяли врачки. Макар и да са по-скоро рядкост, в Сирильско краище има и владения, които са приели латинейското кредо на Единството. Сирильските артисти и писатели не се радват на кой знае каква почит, освен ако не са галеници на заможни и щедри велможи.

Сирильските царства и княжества са износители на вино и ракия, тютюн, кехлибар, восък и мед, минерални руди и земеделски култури. Някои от тях отричат робството, но далеч не всички.

Според мълвата, най-голямата и опасна престъпна гилдия в света – Паяжината – се корени именно в Сирильско краище, както и най-голямото вълшебническо обединение – легендарния град на магьосници – Ведойгом – смятан от мнозина за небивала измислица...

[emlcrstf]

Латинейският архипелаг се намира на запад от Сирильско краище, на югоизток от Огам и на север от жарката Хабилеа. Известен е с тучните си ливади, обширните си маслинови и овощни градини, изобилните си житници и монолитната си, величествана строителност. Латинейците са пословични с набожността и колективизма си.

В Светата Латинейска теокрация де факто няма племенни общества, а просто по-малки и затънтени провинции, в които липсват някои от удобствата на мегаполисите. Всички поданици на Теокрацията изповядват кредото на Единството. То ги обединява под общ идеал за божествен ред и задружно благоденствие, и ги заставя да следват правилата Му неотклонно, както и да приобщават или заличават Неговите противници. Цялото множество от кралства, графства и свободни градове-държави в Теокрацията са подвластни на върховния духовен водач на Кредото, наричан архиепископ или, в някои части на Теокрацията, понтифик.

Спазването на Кредото се налага с жестоки наказания от Сивото жури – обединение на монашески и рицарски ордени, заклети да съхраняват светото Единство на всяка цена. В Латинейския архипелаг обаче има и значителна съпротива, състояща се от множество свързани или несвързани помежду си шайки на заговорници и въстаници. Тяхната цел е премахване на покварата в Сивото жури и латинейската власт.

В архипелага има и независими владения, неподвластни на Теокрацията, но са рядкост и при всички случаи се ползват с особено географско, икономическо, дипломатично или друго преимущество, което да гарантира сигурността им в съседство на свръхмощната религиозна империя.

[emlcrstf]

Орхонг се намира на юг от Сирильско краище, на изток от Хабилеа и на северозапад от Басейна на сирените. Орхонгците са известни с екстравагантните си порядки и екзотичните си и причудливи за чужденци обичаи и културни особености, древността на цивилизациите си и многобройността си.

Номадските орди на Орхонгските варвари имат разнообразни поверия – някои обожествяват владетелите си, а други почитат Духа на природата или езическия пантеон на Древните богове и предците си. Има и такива, които, повлияни от сирильските си съседи, спазват суеверията на Съдбата, и дори такива, които приемат латинейското Кредо на Единството.

За повечето феодални владения в Орхонг е характерен кастовият обществен ред, в който духовенството и интелигенцията стоят най-отгоре, а под тях се нареждат благородниците и воините, земеделците и търговците, общите работници и на последно място – престъпниците и робите. В някои други владетелите имат само церемониална роля и владенията се управляват изцяло от техните военачалници и чиновници. Духовенството и в едните, и в другите се състои от мистични шамани, колобри и гурута.

Орхонгските хаганати и султанати са популярна дестинация за търговци, иманяри и наемници от цял свят, тъй като гъмжат от уникални подправки, ръчни изделия, и други стоки, а континентът е богат на залежи на благородни метали и скъпоценни камъни.

В източен Орхонг се намират множество изолирани манастири на многовековни религии, в които монасите медитират в усамотение с години и съхраняват езотерични познания и загадъчни практики. Най-големият и стар от тях се намира на връх

Батуон – най-високия планински връх на континента.

[emlcrstf]

Хабилеа се простира на юг от Латинейския архипелаг, на запад от Орхонг и на североизток от Басейна на сирените. Тя е необятна амалгама от коварни пустини и непроходими джунгли. Хабилеанците са познати като фанатични и меркантилни сред народите от останалия свят и обикновено имат особено строги закони.

Племенните хабилеански народи почитат предците си наред с пантеона на Древните богове, но има и такива, които вярват в Ефирния дух на природата.

Апотеозът е обичаен за по-напредналите хабилеански владения. В Хабилеа духовниците се наричат магове, имами или мюфтии и имат особена важна роля в управлението на владенията. Макар да не са много, в Хабилеа има и владения, приели латинейското Кредо на Единството с известни промени в доктрините, но със същата абсолютна безкомпромисност при налагането Му.

От всички континенти, в Хабилеа безспорно има най-голямо разнообразие и изобилие на невероятни растения, животни, места и природни явления. Неизброимите руини от изминали времена и гробници на отдавна забравени хабилеански владетели привличат дръзки изледователи от цял свят.

В Хабилеа се подвизават най-различни религиозни култове и духовни течения, посветени в невероятни тайнства заклинатели и пророци – както самозвани, така и признати от огромни тълпи последователи. Немалко от тях имат радикални вярвания, за които обаче те са готови да пожертват каквото и да е на драго сърце.

Тук е и най-богатата и космополитна институция, отдадена на просветлението и съхранението на световно познание – Алмуадианската библиотека. За нея мнозина твърдят, че разполагала с толкова много ресурси и влияние, че можела дори да направлява руля на времето като пренаписва миналото и предопределя бъдещето.