Една хорър история за Вас от Ян
Мелиса усети, че нещо не е наред, когато при един по рязък завой автобусът почти не се обърна и се разклати повече от зловещо. Младото момиче излезе бързо от дрямката, която я беше налегнала, докато чакаше да стигне блока си и се огледа. На пръв поглед всичко си беше наред. Автобусът се носеше стремглаво напред, а оклюмалите погледи на пътниците подсказваха, че спирката е още далеч. Под прозорците се рееше гледката на поредния скапан индустриален квартал, който се смени с друг, с трети и така сякаш сивите постройки нямаха край. Мелиса наведе глава и сигурно щеше да се унесе в дрямка пак, когато изведнъж нещо странно и направи впечатление. Момичето с русите коси забеляза следните три обезпокоителни факта: автобусът се движеше прекалено бързо; шофьорът комай пропусна да спре на спирките, предназначени за спиране и накрая никой от пътниците не издаваше признаци на живот. Всички те гледаха в една точка пред тях, натоварени с пазарските чанти и замъглените погледи. А шофьорът пушеше, карайки мълчаливо и сякаш единствения жив човек в автобуса беше самата Мелиса. Дотук с наблюденията, време беше за действие и момичето трябваше да разбере какво става тук веднага!
Блондинката придърпа по-близо чантата, с която се връщаше от лекции и погледна съседа си на седалката до нея. Това беше старец с бели коси и очила с рогови рамки с кепе. Беше облечен в похабени сиви дрехи и носеше чадър, който държеше с кокалестите си пръсти. И беше седнал точно до пътечката между седалките и за да излезе на нея, Мелиса трябваше да мине покрай него. Тя го заговори с треперещ глас:
- Господине – започна тя – можете ли да се отместите, за да мина? Наближава моята спирка и трябва да слизам и много ви моля...
В началото старецът сякаш не реагира на думите и, а после наведе глава към пода и промълви шепнешком:
- Мълчи, дъще, или всички ще умрем! Колкото по-малко си отваряш устата, толкова повече ще живееш. Спи, спи и престани да търсиш това, което го няма!
При тези думи старчето още повече стисна чадъра в хватката на ръцете си и зарея поглед надолу, в който нямаше и помен от капчица разум. Косите на Мелиса настръхнаха, но тя не се отказа. Блондинката заблъска стареца, който се противеше известно време, но в края на краищата беше прекалено слаб, за да задържи момичето и падна на пода в автобуса. Мелиса мина бързо покрай него и излезе на пътечката между седалките и се огледа. Нямаше никаква реакция у хората наоколо и сякаш нищо не се беше случило. Мелиса настръхна още повече.
Тогава момичето усети пронизващ поглед в гърба си. Обърна се и видя младежа с коженото яке на задната седалка, който я фиксираше, докато всички останали бяха забили очи в пода. Той се усмихна виновно и с един скок дойде при нея. После попита:
- Как си, принцесо? – и добави – Какво прави такова хубаво момиче като теб на такова откачено място като това?
- Благодаря, добре съм – включи се в свалката и Мелиса – Предполагах, че ти ще ми кажеш какво става тук? Защо всички са толкова мълчаливи? Защо автобусът се движи толкова бързо и не спира? Къде съм попаднала? По дяволите, какво става тук?
Младежът оправи косата си с ръка, но докато я приглаждаше назад, той разкри част от зъбите си – гладки, бели и два кучешки, които сякаш бяха прекалено остри, за да бъдат нормални. При тази гледка Мелиса изтръпна, но си даде вид, че не е видяла нищо. Тя продължи разговорът:
- Та какво каза, скъпи? На къде отиваме? – при тези думи тя му смигна с очи.
- На никъде не отиваме, скъпа – каза младежът и допълни – за да отиваме на някъде преди това трябва да сме тръгнали, а ние от години си стоим все на това място. Забавно наистина, не мислиш ли?
Мелиса погледна внимателно младежа, след това хвърли поглед върху прозорците, зад които преминаваха улиците, вслуша се в шума на двигателя и това как шофьорът управляваше волана. След това изрече тихо, а в гласът и звучеше открит неприязън:
- Ти си луд! Махни се от мен, че ме дразниш! – тя го избута грубо назад към седалката, а самата Мелиса тръгна към една от вратите и натисна аварийния сигнал за спиране.
Младежът се окопити бързо, загъна се по-добре около якето си и се хвърли към нея, а в очите му се четеше ярост:
- Не смей да правиш това скъпа, скъпа! – изписка той и се опита да замахне към нея, а от ръкава му полази хлебарка към косата на момичето.
Мелиса изписка и още веднъж натисна бутона за аварии. След това, виждайки, че няма никакъв ефект, тя се насочи към шофьора, минавайки покрай редиците с пътници, проклинайки.
Младежът се хвърли още веднъж към нея и този път я събори на пода. Той се наведе над Мелиса, а дъхът му вонеше на гроб и плесен. Той и шептеше, а тя се въртеше под силната му хватка:
- Аз съм луд! Ти си луда! Всички сме луди! Няма измъкване от този порочен кръг. Щом веднъж си влязла тук при нас, готви се да си понесеш последствията.
При тези думи грубиянът с коженото яке още повече се наведе над нея и се опита да прокара езика си по бузата и. В този миг при един рязък завой автобусът се поднесе на една страна и хлапакът залитна към единия край на седалките. Мелиса се изправи веднага и се хвърли към шофьора!
- Господин-шофьор, господин-шофьор – завика момичето – спрете този автобус, моля ви! Искам да сляза! Веднага!
- Да сляза, да сляза, да.... сляза...Да! Сляза! Да сляза! – заповтаря като в мантра шофьорът и започна да клати глава, докато се хили.
Мелиса го погледна по-внимателно и изтръпна за пореден път. Вместо човешко лице, шофьорът имаше череп, а очите му бяха огнени диаманти. Сякаш усетил, че го гледат, шофьорът натисна газта и автобусът литна все повече напред в нищото. От скоростта Мелиса изпадна назад и отново попадна е прегръдките на младежа, с който беше станала странна трансформация, докато тя беше говорила с шофьора. Косата му беше изпадала, зъбите му липсваха с изключение на кучешките, коженото му яке беше протрито, а в очите грееше нещо от диамантите на шофьора само че от кръв. Той почти прегърна Мелиса в опит да я обрамчи в обятията си, когато младата жена нададе животински рев и се хвърли към най-близкото стъкло. Там стоеше чукчето за аварийни случаи и над него пишеше с огромни червени букви: „Да се използва само за евакуация!” Мелиса го откачи от прозореца и отстъпи крачка назад, за да разбие стъклото с цялата си сила, на която беше способна.
В този момент в автобусът всички пътници се надигнаха и започнаха да пристъпват бавно към момичето, а в лицата им се четеше, че отдавна са умрели и единствено празният поглед им беше останал. Зомбитата приближаваха все повече, младежът също се присъедини към групичката им, когато момичето разби стъклото точно зад шофьора и се чу някакво свистене. После всички пътници започнаха един по един да се превръщат на пара и с крясък да излитат през отвора. Само момичето стоеше с чукчето в ръце и наблюдаваше как автобусът бавно се опразва и, о, боже, спира и отваря врати!
И тогава Мелиса се сепна и се събуди. Автобусът беше дошъл в нейния квартал и това беше нейната спирка.
), да си оставиш време и да го редактираш? 
Дерзай, Дамяне, остави го да поотлежи малко, редактирай го и си прецени с кои мнения дотук да се съобразиш и до каква степен.
.webp)