В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

Аватар
DungeonMaster
Таралеж в гащите
Таралеж в гащите
Мнения: 737
Регистриран на: 29 Дек 2010, 02:00

В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

Дяволският автобус

Една хорър история за Вас от Ян :-)

Мелиса усети, че нещо не е наред, когато при един по рязък завой автобусът почти не се обърна и се разклати повече от зловещо. Младото момиче излезе бързо от дрямката, която я беше налегнала, докато чакаше да стигне блока си и се огледа. На пръв поглед всичко си беше наред. Автобусът се носеше стремглаво напред, а оклюмалите погледи на пътниците подсказваха, че спирката е още далеч. Под прозорците се рееше гледката на поредния скапан индустриален квартал, който се смени с друг, с трети и така сякаш сивите постройки нямаха край. Мелиса наведе глава и сигурно щеше да се унесе в дрямка пак, когато изведнъж нещо странно и направи впечатление. Момичето с русите коси забеляза следните три обезпокоителни факта: автобусът се движеше прекалено бързо; шофьорът комай пропусна да спре на спирките, предназначени за спиране и накрая никой от пътниците не издаваше признаци на живот. Всички те гледаха в една точка пред тях, натоварени с пазарските чанти и замъглените погледи. А шофьорът пушеше, карайки мълчаливо и сякаш единствения жив човек в автобуса беше самата Мелиса. Дотук с наблюденията, време беше за действие и момичето трябваше да разбере какво става тук веднага!

Блондинката придърпа по-близо чантата, с която се връщаше от лекции и погледна съседа си на седалката до нея. Това беше старец с бели коси и очила с рогови рамки с кепе. Беше облечен в похабени сиви дрехи и носеше чадър, който държеше с кокалестите си пръсти. И беше седнал точно до пътечката между седалките и за да излезе на нея, Мелиса трябваше да мине покрай него. Тя го заговори с треперещ глас:
- Господине – започна тя – можете ли да се отместите, за да мина? Наближава моята спирка и трябва да слизам и много ви моля...
В началото старецът сякаш не реагира на думите и, а после наведе глава към пода и промълви шепнешком:
- Мълчи, дъще, или всички ще умрем! Колкото по-малко си отваряш устата, толкова повече ще живееш. Спи, спи и престани да търсиш това, което го няма!
При тези думи старчето още повече стисна чадъра в хватката на ръцете си и зарея поглед надолу, в който нямаше и помен от капчица разум. Косите на Мелиса настръхнаха, но тя не се отказа. Блондинката заблъска стареца, който се противеше известно време, но в края на краищата беше прекалено слаб, за да задържи момичето и падна на пода в автобуса. Мелиса мина бързо покрай него и излезе на пътечката между седалките и се огледа. Нямаше никаква реакция у хората наоколо и сякаш нищо не се беше случило. Мелиса настръхна още повече.
Тогава момичето усети пронизващ поглед в гърба си. Обърна се и видя младежа с коженото яке на задната седалка, който я фиксираше, докато всички останали бяха забили очи в пода. Той се усмихна виновно и с един скок дойде при нея. После попита:
- Как си, принцесо? – и добави – Какво прави такова хубаво момиче като теб на такова откачено място като това?
- Благодаря, добре съм – включи се в свалката и Мелиса – Предполагах, че ти ще ми кажеш какво става тук? Защо всички са толкова мълчаливи? Защо автобусът се движи толкова бързо и не спира? Къде съм попаднала? По дяволите, какво става тук?
Младежът оправи косата си с ръка, но докато я приглаждаше назад, той разкри част от зъбите си – гладки, бели и два кучешки, които сякаш бяха прекалено остри, за да бъдат нормални. При тази гледка Мелиса изтръпна, но си даде вид, че не е видяла нищо. Тя продължи разговорът:
- Та какво каза, скъпи? На къде отиваме? – при тези думи тя му смигна с очи.
- На никъде не отиваме, скъпа – каза младежът и допълни – за да отиваме на някъде преди това трябва да сме тръгнали, а ние от години си стоим все на това място. Забавно наистина, не мислиш ли?
Мелиса погледна внимателно младежа, след това хвърли поглед върху прозорците, зад които преминаваха улиците, вслуша се в шума на двигателя и това как шофьорът управляваше волана. След това изрече тихо, а в гласът и звучеше открит неприязън:
- Ти си луд! Махни се от мен, че ме дразниш! – тя го избута грубо назад към седалката, а самата Мелиса тръгна към една от вратите и натисна аварийния сигнал за спиране.
Младежът се окопити бързо, загъна се по-добре около якето си и се хвърли към нея, а в очите му се четеше ярост:
- Не смей да правиш това скъпа, скъпа! – изписка той и се опита да замахне към нея, а от ръкава му полази хлебарка към косата на момичето.
Мелиса изписка и още веднъж натисна бутона за аварии. След това, виждайки, че няма никакъв ефект, тя се насочи към шофьора, минавайки покрай редиците с пътници, проклинайки.
Младежът се хвърли още веднъж към нея и този път я събори на пода. Той се наведе над Мелиса, а дъхът му вонеше на гроб и плесен. Той и шептеше, а тя се въртеше под силната му хватка:
- Аз съм луд! Ти си луда! Всички сме луди! Няма измъкване от този порочен кръг. Щом веднъж си влязла тук при нас, готви се да си понесеш последствията.
При тези думи грубиянът с коженото яке още повече се наведе над нея и се опита да прокара езика си по бузата и. В този миг при един рязък завой автобусът се поднесе на една страна и хлапакът залитна към единия край на седалките. Мелиса се изправи веднага и се хвърли към шофьора!
- Господин-шофьор, господин-шофьор – завика момичето – спрете този автобус, моля ви! Искам да сляза! Веднага!
- Да сляза, да сляза, да.... сляза...Да! Сляза! Да сляза! – заповтаря като в мантра шофьорът и започна да клати глава, докато се хили.
Мелиса го погледна по-внимателно и изтръпна за пореден път. Вместо човешко лице, шофьорът имаше череп, а очите му бяха огнени диаманти. Сякаш усетил, че го гледат, шофьорът натисна газта и автобусът литна все повече напред в нищото. От скоростта Мелиса изпадна назад и отново попадна е прегръдките на младежа, с който беше станала странна трансформация, докато тя беше говорила с шофьора. Косата му беше изпадала, зъбите му липсваха с изключение на кучешките, коженото му яке беше протрито, а в очите грееше нещо от диамантите на шофьора само че от кръв. Той почти прегърна Мелиса в опит да я обрамчи в обятията си, когато младата жена нададе животински рев и се хвърли към най-близкото стъкло. Там стоеше чукчето за аварийни случаи и над него пишеше с огромни червени букви: „Да се използва само за евакуация!” Мелиса го откачи от прозореца и отстъпи крачка назад, за да разбие стъклото с цялата си сила, на която беше способна.

В този момент в автобусът всички пътници се надигнаха и започнаха да пристъпват бавно към момичето, а в лицата им се четеше, че отдавна са умрели и единствено празният поглед им беше останал. Зомбитата приближаваха все повече, младежът също се присъедини към групичката им, когато момичето разби стъклото точно зад шофьора и се чу някакво свистене. После всички пътници започнаха един по един да се превръщат на пара и с крясък да излитат през отвора. Само момичето стоеше с чукчето в ръце и наблюдаваше как автобусът бавно се опразва и, о, боже, спира и отваря врати!

И тогава Мелиса се сепна и се събуди. Автобусът беше дошъл в нейния квартал и това беше нейната спирка.
А Вие разбрахте ли за Ролевите игри? :-)

http://www.rpg.bg/

http://forums.rpgbg.net/
Аватар
Mindcrime
Автор
Автор
Мнения: 1096
Регистриран на: 30 Яну 2011, 18:21

Re: В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

Дяволът какво общо има със зомбитата, че да го замесваш в името на разказа?

Мелиса усети, че нещо не е наред, когато при един по рязък завой автобусът почти не се обърна и се разклати повече от зловещо.

Автобусът вероятно "се е разклатил зловещо и за малко не се е обърнал". Когато кажеш "почти не се обърна", всъщност става ясно, че се е обърнал, но малко му е оставало да не се обърне.

Това редене на индустриални квартали ми идва в повече. Разстоянието между две автобусни спирки обикновено не е няколко квартала.

И т.н. :!:
Хубаво е да се спрат тези приказки за групата около ММ. Мит е това, няма такава група. Има група хора, които направиха СКИ. Аз не съм сред тях. Харесва ми това, което правят, надявам се да ги подкрепя в начинанията им с две добри книги-игри.
Аватар
DungeonMaster
Таралеж в гащите
Таралеж в гащите
Мнения: 737
Регистриран на: 29 Дек 2010, 02:00

Re: В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

Мишо, Мишо мерси, че коментира :-)

Разказът го написах за има-няма час.

Ето защо е нормално да не е съвсем, както трябва.

Все пак ми достави удоволствие, като го писах.

Дано и вие да сте изпитали нещо, надявам се, изобщо :)

Надявам се и Бранимир да коментира, ще ми бъде чест!

:hi:
А Вие разбрахте ли за Ролевите игри? :-)

http://www.rpg.bg/

http://forums.rpgbg.net/
Аватар
comics_ross
Духът на Прерията
Духът на Прерията
Мнения: 298
Регистриран на: 21 Ное 2013, 23:25

Re: В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

Yann Gamgee написа:Разказът го написах за има-няма час.

Ето защо е нормално да не е съвсем, както трябва.


А не е ли нормално преди да го публикуваш (в 5:33 ч. :scare: ), да си оставиш време и да го редактираш?

Мисля си, че по този начин крайният резултат би бил много по-добър. Освен това съдейки от заглавието на темата разказът е "в чест" на Торо и произведението му, т.е. уважително би било да положиш и това допълнително усилие :handgestures-thumbup:
Аватар
Ал Торо
Автор
Автор
Мнения: 2716
Регистриран на: 28 Яну 2011, 19:17

Re: В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

Мерси за посвещението :)
Чакам си редактираната версия!
Аватар
gbm
Автор
Автор
Мнения: 891
Регистриран на: 31 Мар 2011, 17:09

Re: В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

Както сам авторът подчертава разказът е нещо като "първа чернова" и определено трябва да се доизглади.
За сега имаме само записки за историята на някоя си Мелиса, която сънува в автобуса. Няма зомбита, няма дяволи... няма и разказ. Надявам се Ян да не се разсърди, ама това наистина е само чернова.

Препоръчвам на автора да прочете пак произведението си и основно да редактира изразните средства.

" Момичето с русите коси забеляза следните три обезпокоителни факта:..." - за мен тази комбинация от думи предполага, че има поне още едно момиче, което не е с руси коси и не е забелязало "следните три факта". Тук не се определя Мелиса като руса, а се подчертава, че "русата" е забелязала нещо си.

От същото изречение: "... шофьорът комай пропусна да спре на спирките, предназначени за спиране..." - няма нужда от коментар.

"А шофьорът пушеше, карайки мълчаливо и сякаш единствения жив човек в автобуса беше самата Мелиса." - не виждам как някой, който пуши и кара автобус при това бързо ще прави впечатление на умрял.

"... и погледна съседа си на седалката до нея. Това беше старец с бели коси и очила с рогови рамки с кепе." - пак излишно повторение, очевидно съседа в автобуса ще е на седалката до нея. После излиза, че очилата са с рогови рамки и кепе.

Следва една малко непонятна част, но като се вземе предвид, че е сън на блондинка - става. Целия разговор със стареца трябва да се пипне тук там.

Частта с "младежа" ми изглежда малко несвързана. Мелиса уж е почти в паника, пък първо се преструва, че флиртува, после става направо агресивна: "... тя се насочи към шофьора, минавайки покрай редиците с пътници, проклинайки." и т.н.

Следва "по-внимателното вглеждане" в шофьора, трансформацията на младежа (добре е авторът да реши младеж или хлапак), нападението на пътниците... типичен кошмар, ама се нуждае от сериозно преработване за да няма бисери от рода на: "... в очите грееше нещо от диамантите на шофьора само че от кръв" и "Той почти прегърна Мелиса в опит да я обрамчи в обятията си, когато младата жена нададе животински рев..."

За историята да кажем 6 от 10 точки. Не е лоша, но не е особено изненадваща. Прилича на начлните сцени от втората серия "Кошмари на Елм стрийт", има и един разказ, където след катастрофа в метрото душите на загиналите продължават с мотрисата към ада... и една латино американска фантастика за катастрофирал влак в тунел, който не спира и т.н. Даже там има по-интересна завършваща фраза: "Бог ни забрави и ние се сгромолясваме отгоре му!"

За стила 3 от 10 точки. Знам, че изглежда грубо, но силно препоръчително е да не се пускат чернови, които не са минали никаква редакция, поне от автора.
Аватар
Branimer
Свръхразум
Свръхразум
Мнения: 2357
Регистриран на: 14 Яну 2011, 15:43

Re: В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

Бранко се включва и коментира - +1 към мненията на Торо, Майкъл, Роската и Джордж :P Дерзай, Дамяне, остави го да поотлежи малко, редактирай го и си прецени с кои мнения дотук да се съобразиш и до каква степен.
Изображение
Аватар
DungeonMaster
Таралеж в гащите
Таралеж в гащите
Мнения: 737
Регистриран на: 29 Дек 2010, 02:00

Re: В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

автобусът идва!

целуфки на всички пътници :)
А Вие разбрахте ли за Ролевите игри? :-)

http://www.rpg.bg/

http://forums.rpgbg.net/
Аватар
gbm
Автор
Автор
Мнения: 891
Регистриран на: 31 Мар 2011, 17:09

Re: В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

Ей, "Бялото таралежче", чакам пълна и редактирана версия. Пишеш ли го или те отказахме?
Аватар
DungeonMaster
Таралеж в гащите
Таралеж в гащите
Мнения: 737
Регистриран на: 29 Дек 2010, 02:00

Re: В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

gbm написа:Ей, "Бялото таралежче", чакам пълна и редактирана версия. Пишеш ли го или те отказахме?


Ей, "Пещерния човечец", ние таралежите не сме зайци-хали все пак, чакай първо да прекосим шосето и да стигнем до спирката на автобуса... :)
А Вие разбрахте ли за Ролевите игри? :-)

http://www.rpg.bg/

http://forums.rpgbg.net/
Аватар
gbm
Автор
Автор
Мнения: 891
Регистриран на: 31 Мар 2011, 17:09

Re: В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

Е аз чакам. Само те подсещам да го доразработиш.
Аватар
Шангри
Суперагент
Суперагент
Мнения: 714
Регистриран на: 11 Яну 2013, 18:33

Re: В чест на Зомбита на Ал Торо, пардон, моите! :)

gbm написа:Е аз чакам. Само те подсещам да го доразработиш.


А аз трябва ли да те подсещам за твоите доработки? Планетата на смъртта имам предвид.
"Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в задника."
Публикувай отговор

Обратно към “Разкази”