„Зарибяване“ на ученици с технологии и изкуство

[rujel]

Една от целите е книги-игрите да бъдат популяризирани сред по-младите. Но основният въпрос е как това да стане на практика. Организирането на събития в които се представят в частност и книги-игри едва ли са нещо ефективно. Подобни събития ги посещават така или иначе хора, които вече имат изграден интерес към последните. Но случайни посетители, които да дойдат от любопитство е доста по-трудно да се очаква да се появят. И да ги има, те ще са пренебрежимо малко.

Идеята която представям е свързана с по-активно натрапване на идеята да се четат книги-игри, която виждам по следния начин. Написва се някакъв интересен сравнително кратък разказ-игра и се разпечатва по подходящ начин в множество екземпляри. След това към него се подготвя двустранно изписана листовка в размер A5, която впечатляващо рекламира въпросната книга. По-нататък следва интересното... Някакъв автомобил (на старо, но) в движение се преработва така, че на едната му страна в задната част да се интегрира специална машина за изваждане на листовки. Говорим точно за технологията за вадене на хартията от панера при лазерните и съвременните мастиленоструйни принтери. Разликата е в това, че панерът се предвижда да е пълен с описаните по-горе листовки, а изваждането да се прави (при определено нарочно допълнително забавяне) след натискането на бутон.

Идеята е описаният по-горе автомобил да се паркира в близост до училище. Така учениците да могат да си взимат описания вид листовка. В нея се обещава по-нататък от друга машина да им бъде предоставен въпросния разказ-игра, но при някакви условия, включващи последните да се регистрират някъде в интернет. Наистина директното даване на разказа-игра няма да носи никакъв траен ефект, докато мястото където трябва да се регистрират (в интернет) трябва да ги привлече с множество интересни технологични и такива в областта на изкуството дейности. Опознаването на възможностите и разучаването им може също да е организирано по интересен начин като вид игра.

Веднага да отбележим, че описаното по-горе е твърде сложно за да се реализира. А дори и да се направи, то идеята няма да сработи напълно, защото не всички ученици се интересуват от литература. Има такива, които имат интереси в химия, в предприемачество и в какво ли още не. Поради тази причина идеята е проектът само да стартира с въпросния разказ-игра, но да покаже, че в бъдеще към нещо следва да се представят и развиват много други области, като споменатите и други такива. По-широката област за покриване е благоприятно и за реализирането на самия проект. Например във форум по електроника могат да помогнат за направата на описаната по-горе машина, но това няма да го направят заради любовта им към книги-игрите. Причината е, че в начинанието следва да се представя и развиват и проекти по електроника и така съответните инженери да получат достъп до млади хора (ученици), които да бъдат учени на занаята и да се включват в техни специфични проекти (понякога с къртовска работа, но по специалността).

Нека да отбележим, че използването на хартия, вместо да се качи агитационният текст в интернет е напълно резонно. Няма как да накарате някой да ви чете писаниците в интернет. Дори и рекламата едва ли ще помогне, защото младите ученици влизайки в интернет не си мислят за технологии и изкуство, а само за забавление. Не е удачно в такъв момент да ги "бутате" в грешната посока. Обратно, като се разхождат на улицата със сигурност едва ли си мислят за нещо конкретно и е по-вероятно да обърнат внимание на нещо странно и необичайно, като въпросния странен паркиран автомобил. Освен това един като си вземе, то се привличат и други - нещо, което в интернет няма как да стане. Не виждаш, че приятелят ти е чел същия този сайт в който си, примерно преди секунди.

[Mr. Green]

Интересна идея, но вероятно няма да постигне кой знае какво и ще обясня защо.

На първо място това някой да виси пред учебно заведение и да раздава листовки с неизвестно съдържание може да бъде повод за обяснения в районното или пък в най-добрия случай за безвъзвратно загубено време. Просто защото времената в които децата наистина се впечатляваха от печатни листовки или други лъскави рекламни материали, безвъзвратно отмина. А освен всичко друго разпечатването е и финансов разход.
Преди много години имаше една страхотна инициатива "От голечи за малки деца", която наистина разпалваше детското въображение, защото се събираха книжки и се подаряваха на децата по училищата. За съжаление и тя, както много други невероятни инициативи, замряха, поради неумението на едни повярвали си, "успели" автори да гледат напред в бъдещето.

Ако наистина търсим популяризация сред подрастващите и малките, то тя трябва да бъде в един пълноценен микс от хартиен и електронен вариант, защото и двете си имат своите приятни особености. Естествено, хартията придава по-голям усет на приключението, а в комбинация със страхотни илюстрации, можеш направо да се пренесеш на едно магично място. Няма как обаче да помъкнеш повече от две книжки със себе си, откъдето идва и големия плюс на електронният вариант, който е не само удобен, но и безплатен.

Така че, ако нещо ще се прави, първо е най-умно и най-естествено това да се случва по всякакви интернет канали, за да може повече хора да научават за книгите-игри, а в последствие всеки който има интерес може по всяко време да си закупи интересна книжка и на хартия.

[rujel]

Не си прочел внимателно какво съм написал, а то е точно съобразено ... със забележките ти.
Казваш, че не може да има човек който да стои и да раздава - такъв изобщо и не съм споменал в схемата, която съм описал. Говориш за "пълноценен микс от хартиен и електронен вариант", а проектът точно това се опитва да направи. Започвайки от листовка влизаш в интернет (където вече биваш зарибяван по електронен начин), за да получиш мини книжка. Да никой вече не се лови както се казва като мухи на мед на подобни листовки, но е достатъчно да имаме някое друго случайно попадение, което да си доведе и опашката (взелите листовка да се похвалят колко интересно се е получило).

Иначе неуспехът на начинанието е почти сигурен, но той не е свързан със същността на дейността. Причината е, че определено никой не желае да организира каквито и да е събития, дори и да става дума за съвместна задача. Дейностите, които всеки е навит да прави са 99% стандартни, общоприети и широко разпространени. Някак почнахме да живеем в едни хипертъпи времена и никой няма интерес дори да пробва да прави нещо поне малко по-екзотично.

Започването на агитирането само през интернет е груба грешка, защото това може да стане само при инвестирането на много тлъст рекламен бюджет. Иначе никой няма да намери начинанието, а и дори да го открие първоначално, то бързо след това ще го забрави, а е ясно че нещата не могат да се развият мълниеносно, че ефектът от дейността да ги задържи за постоянно.